Финанси

Доста хора  ни питат как се финансираме. Бих искал да отговоря на въпроса така “ Ми имаме акции в Гугъл и няколко петролни компании, отделно даваме под наем три апартамента ....” за съжаление не е така .....

    Та по темата, как се финансираме, ние живеем на лодката от почти четири години, през всичкотото това време всъщност сме спестявали  от наем (в Испания това са около 500 евро на месец). Освен това сме професионалисти и получавахме прилично заплащане през последините 7 години живот в Испания. Точно тези последни две годни ни позволиха да спестим за лодката, Яна като изследовател за най престижния държавен технически университет и аз като технически директор на фирма за производство на електроника. В крайна сметка тя искарваше повече защото като държавен сужител на такова ниво има 14 заплати и доста екстри, пък аз си плащах скъпите кост?ми с които трябваше да ходя на работа като шеф.....

   Финанси. Ми успяхме да купим ефтино корито (18000 евро по точно) което горе долу да отговаря на нуждите ни и на финансите. После в продължение на три години сме вкарали (и продължаваме да вкарваме нон стоп) около 20 хиляди отгоре, без да смятам че всичката работа сме си я правили ния, без да наемаме професионалисти....Това ни наложи да продадем един страхотен терен който си бяхме купили преди 6 години в България с идеята някой ден да си построим къща. Отделно означава доста лишения, никакво излишно харчене ...всеки лев се вкарва в лодката.....с други думи една ветроходна лодка е като черна дупка в морето , колкото и да вкараш все ще ги погълне..... В същност ако направим ремонта който ни е необходим в момента с нови части похарчваме всичките пари които имаме и оставаме без стотинка. Така че търсим начин да минем по тънко с части втора рака ......

    Както и да е, има хора които вкарват толкова в кола, и в момента в които я купят вече са загубили 30 процента от стойността и. Е при нас лодкта е къщя, кола  и мотор за мечтите ни. И единствената ни собственост.....

    Месечните ни разходи са много относително понятие, ама наистина е много различно от сухоземия живот. Просто е тема на която ще отеля доста повече за да ме разберете правилно. Минимума е 400 евро на месец (това е гориво, храна, вода и живот на котва не в пристанище) без никакви глезотии като ядене на ресторант или скъпи напитки. Само добра храна и минимума за оцеляване, добрата храна се подразбира нали аз готвя (добра, добра, колко да е добра, разнообразна и питателна, не прекалено приятна).

   Максимум няма, на Канарите изхарчихме (щото имахме) 2000 евро за едни месец така че е въпрос на контрол и на възможности. Като цяло  “Кучето скача според тоягата” и така с разходите.

И сега за най-важната част, приходите. Еми за момента приходи няма, има спестявания, дългогодишни и с доста усилия....надяваме се да можем да работим тук там, аз вече си изкарах първите пари с гмуркане и чистенe на лодка, катерена по мачти и т.н.  на Канарските острови. Така че мъдрим как да изкарваме по некой лев докато плаваме, търсим спонсори, търсим тоя богат чичо дето да ни наследи няколко милиона и така. Между другото скъпи приятели имаме бутон ДАРИ на болга....така че не се стягайте....че бирата на Карибите е скъпа....а интернета в лодката е едно евро на час……

Наистина като заключение, ж ивота на лодката може на е много ефтин и много скъп. Оня ден си набрахме няколко килограма плодове в гората (екзотика пълна> маракуя, манго, банани и едно дето аз му викам карибска джанка) с цената на едночасова разходка в джунглата ....и после ако седнеш в бара на пристанището една бира ти е 2,5 евро.....

От веселите патиланци

Как започна всичко...

Как започна всичко...

За съм от Ботевград , доста далече от морето ама имах късмета да имам някой който ме закачи към морето и водните спортове. За които ме познавате знете че това е брадатия, баща ми, същия който ми предаде тоя дух , това л’бопитство, и даже ДНК/ато.

Та така всичко започва в Равда, мойта Равда от детството, рибарско селце с мирис на грозде и риба, понякога на мастика....там дето ходех бос и чиче Ангел беше най големия (и е най голямия в мойте спомени). Там дето след цял ден на плажа те чакаше една огромна изтудена в мивката диня, и пържена цаца след това.

Там дето доматите не им слагаха колци, там дето леля Соня ми показа кой е Фреди Меркури, там дето натиснах първата руска мацка .....да де детенце като мен.....

Като бях по малък и вечер ходехме с брадатия да плуваме, отиваме по бански до плажа, и плуваме през нощта, стигаме до една лодка закотвена в залива на рибарите и той си вади една цигарка от херметично пликчке , пуши и после се връщаме , боси разбира се....

После Несебър,

Малко работа с чичо Тошо, следващата година пак , малко гмуркане и после с ДРИНАТА, лодката мечта, и една нощ на връщане от Созопол Капитана ляга и ме остава да я карам, без да пускам светлините.......огромна луна , вятър и аз на руля.....тогава нещо вътре се пречупи и си казах че ще имам лодка и ще плавам. Тогава бях на 17.

Сега съм на 33 отне ми доста време, ама пак през нощите вахти понякога осещам същата треска......настръхвам , и после се отпускам и си казвам че наистина се случва...........

Изглежда просто......отне ми над десет години да стигна пак до това. През това време правих много работи и минах през много ....ама това е друга история......БЛАГОДАРЯ ТИ КАПИТАНЕ.......

Vlado tiene 33 tacos o como empezo toooo

Bueno, esta e larga….

Como empezó todo, que es lo que me motiva, me mueve y de momento nos funciona

Yo soy un chavalito de montaña, mi ciudad esta lejos de la mar , a unos 400 kilómetros (que en Bulgaria es casi todo el país). Pues este niño tiene un padre que siempre le gusto la costa y fue capaz de contagiarlo a su hijo , y no le costó tanto.

Esta claro que yo disfruto con la nieve que me muevo bien en el bosque, pero tuve la suerte que mi familia desde siempre tuvo amigos en la costa del Mar Negro y aparte de estar de visita todos los veranos me envíaban a los campamentos de verano por unas dos semanas más. Allí conocí todas las playas y sobre todo rocas de Ravda que era un pueblucho de pescadores, cerca de Nessebar. El olor de uva, de pescado, del tomate castigado por el sol son parte de mi ADN. Es así. Me gustaba esta vida, pescar en las rocas, ir descalzo, vivir en un pueblo de pescadores, claro  cada año creciendo se me hacia el verano mas corto y mas corto. En esta época mi viejo barbudo casi todas las noches después de cenar me llevaba descalzo a la playa por la noche , sobre las diez de la noche,  nos íbamos nadando hasta algún barco fondeado el la bahía y al subir el barbudo se sacaba su cigarrito y mechero de su bolsita estanca del bañador se lo fumaba en cubierta y luego volvíamos nadando y otra media hora descalzos hasta la casa de nuestros amigos huéspedes, a mi madre nunca le gusto la idea, pues tiene pánico al agua por la noche…..

A los 12 de edad  tenía que ir con una botella de aguardiente de regalo para los pescadores a primera hora de la mañana, para subir a sus chalupas a ir a pescar, mas de una vez me mareaba….pero estaba en la mar. Pescando con los grandes….luego la cosa fue a más poco a poco….y siempre buceando con mis gafas y aletas, y mi arpón desde la playa para pescar algo.

Bueno, esta es la primera parte …la verdad es que me cuesta contar todo eso……dentro de poco habrá mas …..

16.05.2012: 4RD capitane.. Feliz cumple capi.

Nazdrave!!
Salud!!

(BG)
Dnes e rojdennia den na capitana.. Za podarak shte poluchi mechtania ot mnogo godini xarpun za podvodewn ribolov!.. Tuka go namerih na mnog dobra cena y bez da iskat licenz.Tazi sutrin biah parva v magazia..8.00 am.. ta da go kiupia predi da se e sabudil. Otigoh do sushata s grebane prez po goliama chast ot patia ta da ne se sabudi ot motora na dinguito..Mda.. v posledni moment..shtoto tuka niama kak da go skriya inache..jaja....niamam tarpenie da hodin na niakoe hubavo miasto da go rpobva.!!
Ahh dovechera she imame gosti ot sasednite lodki ALEA y CIBILES..radvamse che nakraya ostanaha oshte edin den ta da si iskara RD-to v kompania ..inache imah izmislen y plan B, koito puk shte ostane za dug pat.. .)..0596 696970469 –  tel v Caribite.
Yana

(ES)

El capitán ha recibido el ansiado durante años fusil de pesca submarina de regalo. Aquí lo he encontrado a muy buen precio y sin que te pidan hacer papeleos...a ver si lo probamos en algún lugar chulo algún día de estos.. Esta tarde, barbacoa con los amigos del ALEA (Johan de Holanda y Silvia de España)..Pasarlo en buena compañía,  qué más se puede pedir!..(Aunque los amigos de toda la vida y la familia siempre se echa de menos..)..0596 696970469 – nuestro tel en el Caribe.

 Yana

Какво ядат патиланците

Какво ядат  патиланците

Както повечето от вас знаят съм доста запален по готвенето, обичам да екпериметрирам и да готвя класически бабини манджи също. Най обичам да пробвам нови неща в зависимост от мястото на което се намираме.

Днес валеше цял ден. Имах един килограм пилешки бутчета в хладилника.Рецепта на деня.

ПИЛЕ С аТанас

Продуктите са следните (каквото намерих под ръка и съобразно месната кухня).

Пиле (по 200 грама на калпак, в случая бутчета)

Ориз бял тип Басмати (по 100 грама на калпак)

Ананас (50/100 грама пресен или от консерва)

Малко джиндифил (в случая пресен, може и на прах)

Лименце (Лимон, сока и малко от кората настъргана)

Бирица (150 милилитра, по добре  бяло вино)

Пресен лук и магданоз (на око)

Чесън (деа знам за мен 5 скилидки , за консервативните 3)

Концентриран сок от гренадина (май райска ябълка) или ако няма мед една лъжичка

 Една кафена лъжичка соев сос

Едно чушле от лошите да плува докато се готви и после се маха

Кафена лъжичка брашно за сгъстяване

Водна чаша пилешки бул’он

Сок от гренадина  на око (дали така се казваше, май ше ме биете)

Приготовление>

В малко мазнина запържваме бутчетата (или паржоли по убуу) и ги прибираме на топло. В същата мазнина запържваме последователно джиндифила, чесъна нарязн на тръкалца и чушлето ако обичаме пикантно като внимаваме на за загори защото става горчив , след това бялата част на пресния лук. После брашното за около минута с много бъркане.

Добаваме пилето, бирата и на силен огън докато се изпари алкохола.

След това бул’она и оставаме докато пилето се сготви. Накрая добавяме парченцата атанас и соевия сос, ако  е прекалено гъсто кращаваме с малко вода и накрая добавяме сока от гренадина оставяме леко да поври за минута две и добавяме пресния лук нарязн на ситно и сока от лимона с малко настъргана кора от лимон (тва е на вкус и зависи колко е кисел лимона). Накрая на спрян котлон добавяме зелената част на лука и малко магнадоз ако обичаме.

Баланса трябва да е сладко кисъл ама по скоро кисъл и пикантен. За гарнитура бял ориз тип Басмати (дълъг демек).

El cruce del charkito

 

El cruce del charkito

Album de fotos

Video  

 Nos disponemos a salir de Gran Canaria después de demasiado tiempo es esta isla. Lo hemos disfrutado mucho (yo claramente) , hemos hecho buenas amistades y hemos confirmado las que ya existían. Gracias gente, Anders y familia , Felipe y familia , Krasi y familia, Carlos, Svetlio y familia, Guillermo , La familia de Buceo Canarias, Boris de las cuevas de Grana (Lulin -Sofia)y toda la gente maravillosa que se nos cruzo y nos hecho un cable. Y claro mis abuelos los canadienses de WINDSHADOW IV.

Esto no viene a decir que nos estamos olvidando de Miguel y PEPE Ortz que se que estaban con nosotros y sí que lo estaban en el momento de necesidad. GRACIAS.

Jo, he soltado una como pa ver recibido un Oscar o Nobel, al meollo!

La travesía prometía ser lenta , según los Pilot Charts ingleses la promedia de viento era como 14 nudos o asi. Bueno , eche mis cálculos teóricos y decidimos bajar casi hasta Cabo Verde como recomiendan los grades navegantes para pillar bien los alisios y la corriente. Algo en mi parte derecha (la que tengo bien desarrolladla) del cerebro me decía que no pero la prudencia decía , baja a Cabo Verde luego veremos.

Pos na, rumbo a cien millas de Cabo Verde y según la predicción pegados a África si no, nos pillaba la calma. En teoría bien, en la práctica los primeros diez días solo 600 millas. Más de dos días con calma chicha y dos de ceñida. Que se le va a hacer.

Que mas da, tenemos comida, agua y cerveza y encima empezaba a pescar. En una de estas calmas me aprieta y arranco el motor solo para marcar algo de avance. Ocho horas de motor y resultado aceite de cola otra vez mezclado con agüita de la buena con sal. Nada, la cola del motor se ha vuelto a convertir en una fabricante de AJOACEITE y eso que nos jodimos las Navidades en Benalmádena arreglando precisamente este mismo problema. Como podréis imaginar  no deje de pensar en ella y intentar inventarme una solución mágica pero claro, ya sabemos que esto requiere sacar el barco del agua, de momento lo único que podía hacer era extraer aceite contramandado con una jeringa y luego meter aceite limpio a tope en la cola. En 20 minutos de trabajo de la caja de cambio volvía a joderse pero por lo menos lubricaba algo.

Pos ya ta, me olvido del motor para impulsarnos, de repente me siento mas libre. A partir de allí empieza la pesca, buenas comidas con vino y espera de viento.

Lo que más me gusto es que nos sentimos muy ,pero muy bien lejos de costa, de hecho nos ponemos nerviosos cuando estamos a menos de  100 millas. Podríamos pasar el doble de tiempo en mar abierto sin problemas de cabeza, agua y comida (tal vez de cervezas pero ya me conocéis).

La pesca: Claro es otro capítulo aparte , lo disfrute bastante la ventaja de ir a 4 nudos, es que me parece que es muy apropiado pa la pesca. Pues pesque mucho pero gran parte de las capturas tenían lombrices, era una pena , las tiraba aunque sabía que cocinadas no pasa nada, no se, me daba lago. Desde luego se me quitaron las ganas de comer pescado crudo por un tiempo. Aun asi tuve un momento impresionante con un MERLIN que me vacilo durante 20 minutos, otros 30 que no pude parar de temblar, no lo pude sacar claro esta…pero es una belleza y estoy seguro que nos vamos a volver a encontrar.

   Volvemos a hablar de navegar, pescar es secundario. Vientos súper flojos, nunca pensé que voy a tener un sonido que odio. Ya lo tengo, el de la vela flameando. Pienso que la jarcia se jode mas por viento flojos que por castigarla con mucha tensión, de verdad. Lo mejor que hemos hecho ha sido 135 millas y lo peor 5. En total como ya os hemos comentado 29 días para 2800 millas. Claro quitando los primeros 10 que solo hicimos 600 de promedio tampoco esta tan mal, pero bueno me he prometido el próximo cruce nunca hacerlo fuera de temporada. NO SEÑOR.

Bueno al final hemos tenido una pequeña recompensa. Los últimos cuatro días hemos ido bien, hemos pescado un tunido bastante grande y no se me acabo el tabaco. Pero vamos yo había calculado 25 días en el mal caso y tardamos 29, no pasa na …..lo hemos disfrutado.

Hemos gastado solo 100 litros de agua que era una de mis mayores preocupaciones y de diesel na, unos 10 litros. 20 litros de cerveza y unas cuantas botellas de vínico. Hemos leído todo lo legible , vimos unas 5 pelis por tema de ahorrar energía…..Bueno al final optimizas tanto el el agua que los días de lluvia abúndate estas allí gritando con tu champú y disfrutando como un africano del diserto. Es curioso verdad , estar rodeado de agua, y pensar que te falta. Lo que hemos acertado es con el jabón liquido de Mercadona (creo),   que trabajaba bastante bien con agua salada….así que con toda el agua sala te enjabonas y luego te aclaras con aguita de lluvia o del tanque de agua. Hemos engordado los dos en el viaje, si , Yana hacia dos panes de medio kilo cada cuatro días, y lo me curraba en la cocina también. Lo que me he dado cuenta que las fabes que hice un par de veces no sienten demasiado bien en estos llares. Mejor cosas ligeras. Y el vino fresquito. Y el café prácticamente lo hemos descartado….yo que trabajando tomaba seis durante un día ……..ppfffff.

La pregunta del millón: “¿Que hemos roto?” pues nada, nada de nada, salvo lo que estaba mal de antes, la maldita cola del motor que ya os contare como avanza. Eso si, hubo un par de días o tres que pensé que se nos ha roto el amor, puta falta de viento ……pero después de esto confío mucho mas en mi maravillosa mujercita…..ES UNA MAQUINA!

Un abrazo y gracias a todos (no voy a poner la lista es demasiado larga), 
 Yana y Vlado

Gaia Kubaba productions presents..

A day in martinique during May..

http://www.youtube.com/watch?v=82UGsll2JEw&feature=youtu.be

La cancion del  dia..

http://www.youtube.com/watch?v=Nr8x78rwkCo&feature=player_embedded

El 16/17 Ayo tienen conciento en trinidad....

Атлантичeския океан по търлъци!*

GAIA KUBABA arriving at the Caribbean Island Martinique (fr) after 29 days Atlantic crossing  ..

Vagabundo, thanks for the picture.

 Pics

Video 

Атлантичeския океан по търлъци!*

 След почти два месеца в Канарските острови ни писна, пекалено много харчове много маси с приятели а времето си напредва. В столицата Гран Канариа направихме много добри запознанства и е страхотно място за живеене ама ние си имаме план пък и всеки ден повече на Канарите означаваше ден по малко на Карибите. Така че останахме си със страхотни моменти с Краси, Светл;о, Карлос, Андерс (и семейство  нашите приятели кубинци и тяхната невероятна дъщеря) и разбира се Фелипе, йогата родом от Гран канария и колега от университета в Мадрид. Тоя целия екип и други анонимни помагачи направиха престоя страхотен и за това прекалено дълъг. От друга страна имахме доста лични проблеми, отношенията се оптегнаха щотото аз не се държах към плана и на шефката това не и действа добре. Накрая чакахме две седмици за застраховка която се оказа измама (както очаквах) и накрая потеглихме.

Преди да тръгнем един познат луд ирландец(плавал сам от Австарлия до Ирландия) ме попита дали ни е страх и какво чустваме, не чуствах нищо най малко страх просто имах идея в главата която в последствие се потвърди. Чустваме се доста добре далече от брега ....доста по се напрягаме като сме близко до пристан.....рифове, лодки, разходи, течения.....

  По план трябваше да слезем почти до Зелени Нос (Кейп Верде) и ако се наложи да спрем там, ако не продължаваме директно до Мартиника или Барбадос. Решихме Мартиник щото едни приятели валенсианци бяха там и ни казаха чe има бачкане. По карта имахме 2800 мили море пред нас (над 5000 километра) и по статистика на това време на годината се очакваше да се движим доста бавно. Е БААААВНО БЕШЕ. Доста бавно.

  Аз бях планувал 25 дни с 20 процента резерв ама го направихме за 29. Готиното беше че се чвуствахме доста добре, биxме могли да прекараме два пъти повече време на плаване без никакъв проблем с главата, храната и сигурността.

МАР ДЕ ПАТОООО. MAR DE PATO. (Г/ол за патици) Нашия познат Легионера лудия французин се появи в Канарите от някъде и на въпроса как е пресичането повтараяше като латерна “To  е като гйол за патици, нема проблеми” , доста пъти се сещахме за него ама както и да е.....

    Та така плаването доста бавно, постоянно се опитвах да оптимизирам платната за да излкарам малко скорост ама нейсе. Най силния момент бяха 5 часа на 30 възела и после сериозен дъжд.Естествено през ноща намалявахме платната за всеки слчай и тва е. Вахта след вахта милите си вървяха.Рекорда ни е 135 позитивно и 5 като най слабо за двадесет и четири часа. Предимствата на бавното плаване са че можеш да четеш, да ловиш риба и да се къпеш в морето. Риба си полових доста, имах и един доста интересен момент с един мерлин, огромно животно естествено не можах да го извадя, ама ми трепереха колената 30 минути след това.

Храната доста добре, надебеляхме и двамата освен прясната рибка с бяло винце, имахме и доста консерви варено месо и около 20 килограма плодове и зеленчуци. Отделно спагети(Си, салата от риба тон и паста само веднъж за месец), ориз, картофи и Яна правеше по две пити на всеки три дни. Ядохме и боб на два пъти по мое желание ама е малко тежко за плаване. Изхарчихме около 100 литра сладка вода което е доста добре. Отделно 20 литра бира и доста винце.

  Рибицата се готви по много начини, от скара през пържена , преснослол и накрая на чироз. Най ме е яд де не купих повече лук и като Яна направи един страхотен лучник останахме с малко лук. От зарзавата доматите дето купихме зелени държаха екстра, зелето и картофите още са си екстра а най/ме изненада че бананите се скпаха доста бързо. Та така с храната дето доста хора ме питат, никакъв проблем точно обратното убеден съм че ядем по разнообразно и здравословно от едно средно статистическо семейство.

Все пак си е плаване и има нужда от определена дисциплина. Вахтите са през три часа и през ноща е доста досадно, така че скъпи приятели дето сте били в казарма да знете че сме направили повече карули от вас със сигурност. Кофтито особенно за поспалив тип като мен е да свкикне на режим, да знае че няма да спи повече от три часа на веднъж.....

Има и друг момент че след над 3 години живот на лодката я познаваме толкова добре че всяка минимална промяна във вятъра или каквото и да е по лодката ни буди ...става като инстинкт така че докато си в открито море далеч от брега не е толкова тежко и можеш да правиш кратки бойни дрямки по 15 минути.

Като се приближавахме се  чух с майка и ми каза  - хайде стига толкова и да пристигате вече. Така и стана, последните три денонощия летяхме , мисля си че жената и свещ е запалила! Стигнахме един ден по рано от сметките. 29 дни през Атлантика, страхотно изживяване. След това 2 часа борба за да закотвим като хората включително  Яна си разрани раката и се изпокарахме. След това два дни да осъзнаем че сме на КАРИБИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ........ 
Следва продължение.........

*По търлъци по две причини- първо защото не си свалях търлъците които ми подариха Ивайла и Жоро – оказаха се екстра за плаване, по добре от вечно влажните обувки и втората защото нямахме мотор движехме се тихо, З/колонката пак смеси маслото с морска вода и не можехме да караме на мотор

Primeras foticos..

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.230832427023036.42663.100002888421795&type=1&l=c701cd3aa6

La cancion del momento en Martinique..
http://www.youtube.com/watch?v=aWKT-YvEU0c&feature=related

Nosotros preparando las fotos y los videos.. ya estan a punto..
Mañana de excursion por el interior de la isla!!!

Fondeados en Martinique despues de 29 dias

Pepe, Miguel gracias por el apoyo, estamos fondeados en la Marin en Martinique.

Prometemos ponernos las pilas y publicar detalles con fotos y todo en el blog!!!..

Ya estamos de vuela al FB – gaiakubaba y al correo – gaiakubaba@gmail.com ahí nos pueden contactar.

.