Translate

Sunday, February 5, 2012

Трети етап - Ла Дукеса - Лас Палмас де Гран Канариа


 След  доста време изчакване и два много приятни дни прекарани с Дилян на бате Райчо най накрая се отвори добро време за пресичане на Гиблартар. Намирахме се на 20 мили от Скалата и плана беше да сме на входа рано за да можем да пресечем най-натоварената зона около Алхесирас и след това най-ветровитото място в Средиземно море - легендартана Тарифа  на дневна светлина.
  Ми речено сторено. От самото начало започна разминаване с един огомни чудовища от което ти настръхва косъма особенно от фериботите които си бръмчат напряко на „магистралата” със 30 възела. Ми кво пък , изчакваш ги и глед това газ да им пресечеш пътя докатo не се е появил следващия. В цялото това движение видяхме и една гумена лодка със двама харпунджии дето си ловяха рибица съвсем спокойно в средата на залива на Алхесирас....явно е въпрос на свикване. За мен е малко като да застанеш да си риташ футбол на Цариградско шосе. При минаването през Тясното (El Estrecho) трябва да се имат в предвид няколко фактора. Течението, вятъра, лодките и разбира се лоцията. Течението е доста силно и се обръща през няколко часа отделно има няколко “реки” и съвсем ясно можеш да видиш как на полвин миля до  теб примерно е насрещно. Вяръра ако е насрещен и малко по силен забрави за преминаването, и най-неприятното е че пред Тарифа ако си карал с 20 възела до сега се засилва като във фуния и стават 30 придружени с отвратилна хаотична вълна....абе ври и кипи около теб като в казан с оброшка чорба. Лодките са ясни, трябва да се бяга от тях тук има само едно правило - на по големия. Един испански приятел от Кадис ме беше предупредил на де се изкушавам да карам близо до брега защото е осеяно с плитчини и така и направихме. Държашхме се максимално далече от брега и без да сме прекалено близо до големите лодки.
    На следващата сутрин още беше доста натоварено движението но решихме да сменим курса на 180 и да почнем разминаванията. Един от тези големите мина на 400 метра зад кърмата ни ....да заспя след тази вахта не беше лесно ама си викам още една нощ и вече сме далече от тях. Да ама не, не спряхме да се разминаваме до края на етапа с кораби.
От тук натаък след като се отдалечихме на 100 мили от мароканския бряг за да избегнем рибарите с две професии и да плаваме по спокойно - море пред нас бол. Виках си сега като влезе северния вятър според прогонзата която имах пускаме един готин бакщаг и сме там.  Ама Атлантика имаше други идеи - духаше югоизток и се наложи да катерим, пак добре беше докато не СПРЯ. Едно денонощие пълен щил, морето като Бръцето а лодкта не се помръдва. Поне се попекхме аз се опитвах до ловя риба, готвихме си и почивахме. Да карам на мотор не става щото имах 700 мили пред мен и нямам толкова гориво. Обаче си бихме рекорда за едно денонощие цели 5 мили!
На другия ден след разговор с Пепе който ни гледаше прогнозата лека полека се появи изток кйто трябваше до 48 часа на стане на мечтания север. Само дето Пепе не спонемена че има и малко дъждец да се извали до тогава. Нов рекорд за 24 часа- поне 15 шквала. Интересно беше. Първо започва да се вдига вятър, от нула до 20 възела за час два, моменти които изпозвахме за каране. След това се засилва и съвсем ясно виждаш как една стена от дъжд идва към теб, рифоваш  и до 30 минути те е залял. Вали около  час някъде с много вятър и гръмотевици  и после някой дърпа шалтера на вятъра. Ти се прибираш да се стоплиш да смениш мокрите дрехи да хапнеш и чакаш следващия.После се поизтарикатихме като видяхме каква е схемата и като приближи вахтения си рифова платната и влиза вътре дотато мине шквала, така не се мокрят дрехите.   Като цяло Яна май отнесе повече дъжд ,накрая започна да се върти вятъра и най накрая  имахме директен курс към Канарите.
  Следват три дни глисиране на бакщаг (попътен вятър) в които аз видях кит, Яна някява странна риба която не разбрахме каква е и някоя и друга костенурка.  Най накрая ми клъвна обаче рибето беше голямо и ми скъса въдицата, за поред път съжелих че нямам подходящи такъми за морски риболов.
Като наближихме и хванахме радио се сетих че някога мореплавателите са давали награда на моряка който пръв види земя и го обявих на глас, ама нали аз все губя басовете та Яна видя първа силуета на Ла Грасиоса. О тук до Гран Канариа имахме около 100 мили и започна лека игра на нерви вятъра стана променлив и соростта ни падаше често а целта ни беше на влезнем в пристанището най-късно в 1600 за да не е по тъмно. Идеята за непознато пристанище пълно с големи кораби по тъмно не ми е по вкуса.
Накрая за да съм сигурен че ще стигнем и няма да се наложи на плаваме пред пристанището цяла нощ палнах мотора и точно в 1600 влизахме в пристанището. Документите ни обработи един от моряците с приятен кубински акцент и със спокойствието на слон и ни показа къде да се вържем. Цената на марината е невероятно ниска и включва вода,ток и интернет. Условията са страхотни и си обкръжен от ветроходци от цял свят, а както сигурно се досещате те са си персонажи и е доста забавно.
Като се швартовахме първата задача беше душ (май си бих рекорда, макар че си полях две кофи солена вода и се понасъпунисах в деня с безветрието ) а втората е ясна - бира в кафето на ветродците.
На другата сутрин вдигане на флага (Паче, Иво много ясно уеее) и оглеждане за български лодки, имах информация че тук има българи.
   В офиса на марината намерих обява от българин че прави заварки и шие платна и му звъннах за да завари една исторя на фурната която в  бързането във Валенсия не бях направил. Оказа се не кой да е а легендата Светл?о Димитров (Sunny) - варненец който сам си е построил метална лодка (Sunny Queen) и е обиколил света. Много прятен и скромен тип, голям българин. Покрай него се ориентирах и ми помогна да оправим фурната , в момента ми ремонтира едно старо платно. Имам си даже книга с автограф в която описва 15 години пълни с прикючения. Въобще за мен е човек от морето такъв какъвто трябва да бъдем всички / винаги готов да помогне, да сподели ,  богат и беден в същото време и широко скроен. Желая му от все сърце много радости в новия етап от живота и бизнеса.
Една от причините да спрем точно тук е един приятел от Мадрид, Андерс / кубинец с който се познаваме от години и който живее тук с жена си и новия член на семейството две годишно момиченце с социалния интелект на десет годишно. Освен това един наш колега от групата в университета е от тук и по чисто съвпадение беше се прибрал за малко да види родителите си. Не бяхме се виждали от 5 години но приятелството ни се оказа доста силно въпреки огромите разтояния които са ни деляли. Та той и кубинеца са ни гидове, помагачи и източник на информация за живота на острова ама за това ще има отделна глава по натам.
За плаването:  Лодката се държа страхотно, Яна железна а плаването като цяло беше студено и мокро. Най-гадно ми беше че нямам свестни обувки и постоянно ми бяха влажни краката, май накрая ще си купя ботуши (които ненавиждам)  за да са ми сухи краката. Никога не съм бил с три чифта панталони през живота си ама на това плаване при нощна вахта слагах - наполеонки, грейка и гащеризона за плаване.
Те така, за сега сме на слъчевите Канари постягаме разни дребни неща и следващото плаване е към Кабо Верде. Туk е КАРНАВАЛ следващите 10 дни така че мислим да се позабавляваме.
Яна и Владо , 05.02.12
Лас Палмас
llz=28.0770,-15.2560

1 comment: