Добър вечер дами, и вие господа,
Притеснявам се като всичко върви толкова добре, това си е по стара българска традиция.
Еми да, всичко е екстра, обаче се притеснявам за мойте хора ...деа знам навик от малък.....
Знам че майка, баща, си, и баби са ок ....ама нали имате гадния навик да си криете та пак се пртеснявам ......де да знам ....Радвам се да съм част от нашето разръснато семейство (чаааак по Чехия) и пак ме е страх щото сме далеч....както и да е...всеки са си побира и навира страховето кадето му влизат (по джобовете най вече).

Та да с евъренем на историята ....оня ден треаше да похарча около 5 лева да се обадя на кума ми .....да ми искам прошка .....Пламен дори не разбра за какво му званя.......Писнало ми е да искам прошка.....живи и здрави ако имам деца никога, ама никога няма да им искма прошка ....другата част от ритуала ми харесва, огън .....да изгориш всичко лошо и да се пречистиш .....дано с идването на пролетта всичко е по чисто и ясно ........
Па сега малко за нас .....ми добре сме .....жена ми ми се дразни, напослеък и дойде малко в поече карнавала и мойте почерпки с българите ......ма то карнавалите са 20 дена .....
Аз лично ако времето позволява бих тръгнал на 3 март след ИАГНЕ с Българите на лодката .....малко дорб сърма, едно две бутчета ......малко домашна ........ше видим за моменъта съм ги поканил, ако времето позволява ....след купона тръгваме към Кабо Верде....1600 километра или 8 дена плааване.......ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ МОЖЕ ДА НИ ЗВЪНИТЕ ПО СЪТЕЛИТНИЯ ....и по спокойно не става от първия път и струва две евро минутата......
Поздрави и до скоро Яна и Владо

Quien me ha robao el tapeo, donde esa el cashondeo ….?!? (11/01/2012 Vlado Matev)

Latitud: 36º 32' 6" N. Longitud: 004º 37' 8" W. 
Pos si , en estas tierras andaluzas parece ser que los del piel transparente lo ha usurpado todo.
 Esta es la otra Andalucía me imagino, la que está repleta de kebap, chino y auténticos bares ingleses!¿ Y er tapeo mi armaaaaaa, que cojone ha pasao con los bares de to la vida?
 Todavía no hemos salido de España y ya echo de menos sus costumbres tan sanos y divertidos, vamos, estoy con una especie de jet-lag de horarios de bares de tiendas y de to…..
POR QUEEE se han perdió estos bares , esta forma de hacer y el saber estar (cito a Jor, claro) en este sitio le dejas a mi cuñao y a la semana se tira por un puente (SI,si ya se por que por la mardita ley de demanda …pero ejto no ej asiiiii).
No hay ambiente, ya se que la época es mala si aquí torelmundo se queja del mardito frio …pero vamos señores esto no es España, no la que me enamoro ……
Bueno, siempre me quedara Genada, Cadiz y sin duda ninguna Madrid: unos cuantos baretos que te pedias una caña y te ponían una tapa como Dios manda y a la siguiente te preguntaban la tapa que querías con eso de no repetir; y a qué precio…..
Me llena de orgullo y satisfacción reconocer que después de tantos años en España me he convertido en un autentico turista gastronómico como la mayoría de vosotros my friends……
Y eso  que me la he currado, he llegado a encontrar entre los miles de BRITISH BAR-es el pescaito en cucurucho …..pero cojoneeeee donde ejta el cachondeo el ambiente y to eso compaaadreeee…..

Pos eso, a callar y tragar los FISH AND CHIPS con una pinta ……

Estamos bien, en Fuengirola, Málaga , esperando que mejore el tiempo y hacer del tirón 800 millas hasta la tierra de los que comen gofio.

llz= 36.326,- 004.378

Втори етап> Беналмадена( клопката!) Фуенхирола (шест мили /десет километра)

Latitude 36º 36' N longutide  4º 31'W - 10/01/2012
 Benalmádena – La trampa

Втори етап> Беналмадена( клопката!)  Фуенхирола (шест мили /десет километра)

Добрата новина на фона на проблема с З-колонката е че Ирина и Хави дойдоха на гости за да кажем чао на старата и да посрещнем новата 2012.  Така че се постарахме (диго Хави) да се маскираме на туристи и резултата беше -страхотен. Посетихме едно малко градче (по малко от Владоландия) , типично бяло, андалузко и много ловджийско.       

  В Ронда има поне пет ловни магазина и в един от тях преживях леко дежаву , дълго е за обсняване ама все едно бях в магазина на баща ми за момент. Само дето тук клиентите харчат малко повече защото могат да си го позволят. След това мезенца, винца, разходка и да не забравя: Хави ми купи стахотен мех за вино, за изпът да имам в какво да си сипвам винцето....(Gracias Cuñao)Грасиас куняоооо!

  На 31 отидохме до Гиблартар, малко до Англия така, да се поразходим. В момента в който преминахме границата четиримата само мигахме и мълчахме......контраста е невероятен.Май първа се обади Яна като пресякохме  летището на пряко което си е нормална практика на това странно място. Странно място, най много ме впечатли колко много евреи има, и в същност осъзнах че това е Меката на езика на бъдещето (досега мислех че е Маями) -СПАНГЛИШ  смесица между английски и испански.

  От практична гледна точка тук е безмитна зона така че цигарки,алкохолец, бензин и електроника е доста по тънко...като в Андора. Ама на мен само ми позволиха да купя малко цигари иначе контрабандиста в мен можеше да се развихри доста сериозно.

  Кой знае, може вятъра да ме закара до там все пак и да успея да си осъществя плановете .......

После връщане до Беналмадена, Нова година, шампанско в 12 и после....после Василов ден (Демек моя имен ден дето никой не го празнува), и водя екипажа на бар. Малееее какъв бар, все едно бяхме в мутренско заведение от 90-те години в София. Пълно с персонажи, охрана българи рабира се ......ми нищо, по едно питие и в лодката .....спане.

Баница с късмети, при мен парата (Е ТВА Е СТРАННО), късмети рапределени по два на калпак и палим колата към най тежкарското пристанище в тая зона: Пуерто Банус.

Като стигнахме там се сетих за мойта крехка младост, ако си на крайбрежието и искаш да ядеш и пиеш тънко, директно на пристанището! И търсиш къде ядат и пият местните рибари. ДА АМА НЕ. Пуерто Банус е точно обратното......никога не съм виждал в толкова малко квадратни метри колкова скъпи бутици и ресторанти, горките рибари  къде си пият мастиката!!!!

 ОК, Ирина и Хави си имат задължения, разделяме се ПАК, все по набързо защото е все по трудно и нищо.....празно, пак сме в рутината сами,  и с носа на лодката към Канарите!

След това дните минават на бързо и са малко инфарктни, обобщаваме с това че днес 10 ян. 2012 г. Тръгваме от Беналмадена за да направим  6 мили и да идем до следващото пристанще - Фуенгирола.

Има няколко причини, най важната е че наистина ни писна в прeдното село, следващата е че тук има повече магазини за покупки и най вече че тук поне има какво да видим като туристи. И  тук можем да намерим ефтино вино и да заредим стабилно.

И мамка му, поне се приблжаваме до Гиблартар, Скалата, дано скоро се стабилизира времето и да ни пусне да излезем от Средиземно море и да се намокрим в Атлантика....



Чао, Яна и Владо

llz= 36.326,- 004.378

Трети етап - Ла Дукеса - Лас Палмас де Гран Канариа

 След  доста време изчакване и два много приятни дни прекарани с Дилян на бате Райчо най накрая се отвори добро време за пресичане на Гиблартар. Намирахме се на 20 мили от Скалата и плана беше да сме на входа рано за да можем да пресечем най-натоварената зона около Алхесирас и след това най-ветровитото място в Средиземно море - легендартана Тарифа  на дневна светлина.
  Ми речено сторено. От самото начало започна разминаване с един огомни чудовища от което ти настръхва косъма особенно от фериботите които си бръмчат напряко на „магистралата” със 30 възела. Ми кво пък , изчакваш ги и глед това газ да им пресечеш пътя докатo не се е появил следващия. В цялото това движение видяхме и една гумена лодка със двама харпунджии дето си ловяха рибица съвсем спокойно в средата на залива на Алхесирас....явно е въпрос на свикване. За мен е малко като да застанеш да си риташ футбол на Цариградско шосе. При минаването през Тясното (El Estrecho) трябва да се имат в предвид няколко фактора. Течението, вятъра, лодките и разбира се лоцията. Течението е доста силно и се обръща през няколко часа отделно има няколко “реки” и съвсем ясно можеш да видиш как на полвин миля до  теб примерно е насрещно. Вяръра ако е насрещен и малко по силен забрави за преминаването, и най-неприятното е че пред Тарифа ако си карал с 20 възела до сега се засилва като във фуния и стават 30 придружени с отвратилна хаотична вълна....абе ври и кипи около теб като в казан с оброшка чорба. Лодките са ясни, трябва да се бяга от тях тук има само едно правило - на по големия. Един испански приятел от Кадис ме беше предупредил на де се изкушавам да карам близо до брега защото е осеяно с плитчини и така и направихме. Държашхме се максимално далече от брега и без да сме прекалено близо до големите лодки.
    На следващата сутрин още беше доста натоварено движението но решихме да сменим курса на 180 и да почнем разминаванията. Един от тези големите мина на 400 метра зад кърмата ни ....да заспя след тази вахта не беше лесно ама си викам още една нощ и вече сме далече от тях. Да ама не, не спряхме да се разминаваме до края на етапа с кораби.
От тук натаък след като се отдалечихме на 100 мили от мароканския бряг за да избегнем рибарите с две професии и да плаваме по спокойно - море пред нас бол. Виках си сега като влезе северния вятър според прогонзата която имах пускаме един готин бакщаг и сме там.  Ама Атлантика имаше други идеи - духаше югоизток и се наложи да катерим, пак добре беше докато не СПРЯ. Едно денонощие пълен щил, морето като Бръцето а лодкта не се помръдва. Поне се попекхме аз се опитвах до ловя риба, готвихме си и почивахме. Да карам на мотор не става щото имах 700 мили пред мен и нямам толкова гориво. Обаче си бихме рекорда за едно денонощие цели 5 мили!
На другия ден след разговор с Пепе който ни гледаше прогнозата лека полека се появи изток кйто трябваше до 48 часа на стане на мечтания север. Само дето Пепе не спонемена че има и малко дъждец да се извали до тогава. Нов рекорд за 24 часа- поне 15 шквала. Интересно беше. Първо започва да се вдига вятър, от нула до 20 възела за час два, моменти които изпозвахме за каране. След това се засилва и съвсем ясно виждаш как една стена от дъжд идва към теб, рифоваш  и до 30 минути те е залял. Вали около  час някъде с много вятър и гръмотевици  и после някой дърпа шалтера на вятъра. Ти се прибираш да се стоплиш да смениш мокрите дрехи да хапнеш и чакаш следващия.После се поизтарикатихме като видяхме каква е схемата и като приближи вахтения си рифова платната и влиза вътре дотато мине шквала, така не се мокрят дрехите.   Като цяло Яна май отнесе повече дъжд ,накрая започна да се върти вятъра и най накрая  имахме директен курс към Канарите.
  Следват три дни глисиране на бакщаг (попътен вятър) в които аз видях кит, Яна някява странна риба която не разбрахме каква е и някоя и друга костенурка.  Най накрая ми клъвна обаче рибето беше голямо и ми скъса въдицата, за поред път съжелих че нямам подходящи такъми за морски риболов.
Като наближихме и хванахме радио се сетих че някога мореплавателите са давали награда на моряка който пръв види земя и го обявих на глас, ама нали аз все губя басовете та Яна видя първа силуета на Ла Грасиоса. О тук до Гран Канариа имахме около 100 мили и започна лека игра на нерви вятъра стана променлив и соростта ни падаше често а целта ни беше на влезнем в пристанището най-късно в 1600 за да не е по тъмно. Идеята за непознато пристанище пълно с големи кораби по тъмно не ми е по вкуса.
Накрая за да съм сигурен че ще стигнем и няма да се наложи на плаваме пред пристанището цяла нощ палнах мотора и точно в 1600 влизахме в пристанището. Документите ни обработи един от моряците с приятен кубински акцент и със спокойствието на слон и ни показа къде да се вържем. Цената на марината е невероятно ниска и включва вода,ток и интернет. Условията са страхотни и си обкръжен от ветроходци от цял свят, а както сигурно се досещате те са си персонажи и е доста забавно.
Като се швартовахме първата задача беше душ (май си бих рекорда, макар че си полях две кофи солена вода и се понасъпунисах в деня с безветрието ) а втората е ясна - бира в кафето на ветродците.
На другата сутрин вдигане на флага (Паче, Иво много ясно уеее) и оглеждане за български лодки, имах информация че тук има българи.
   В офиса на марината намерих обява от българин че прави заварки и шие платна и му звъннах за да завари една исторя на фурната която в  бързането във Валенсия не бях направил. Оказа се не кой да е а легендата Светл?о Димитров (Sunny) - варненец който сам си е построил метална лодка (Sunny Queen) и е обиколил света. Много прятен и скромен тип, голям българин. Покрай него се ориентирах и ми помогна да оправим фурната , в момента ми ремонтира едно старо платно. Имам си даже книга с автограф в която описва 15 години пълни с прикючения. Въобще за мен е човек от морето такъв какъвто трябва да бъдем всички / винаги готов да помогне, да сподели ,  богат и беден в същото време и широко скроен. Желая му от все сърце много радости в новия етап от живота и бизнеса.
Една от причините да спрем точно тук е един приятел от Мадрид, Андерс / кубинец с който се познаваме от години и който живее тук с жена си и новия член на семейството две годишно момиченце с социалния интелект на десет годишно. Освен това един наш колега от групата в университета е от тук и по чисто съвпадение беше се прибрал за малко да види родителите си. Не бяхме се виждали от 5 години но приятелството ни се оказа доста силно въпреки огромите разтояния които са ни деляли. Та той и кубинеца са ни гидове, помагачи и източник на информация за живота на острова ама за това ще има отделна глава по натам.
За плаването:  Лодката се държа страхотно, Яна железна а плаването като цяло беше студено и мокро. Най-гадно ми беше че нямам свестни обувки и постоянно ми бяха влажни краката, май накрая ще си купя ботуши (които ненавиждам)  за да са ми сухи краката. Никога не съм бил с три чифта панталони през живота си ама на това плаване при нощна вахта слагах - наполеонки, грейка и гащеризона за плаване.
Те така, за сега сме на слъчевите Канари постягаме разни дребни неща и следващото плаване е към Кабо Верде. Туk е КАРНАВАЛ следващите 10 дни така че мислим да се позабавляваме.
Яна и Владо , 05.02.12
Лас Палмас
llz=28.0770,-15.2560